Р Е Ш Е Н И Е

№ 32

град Шумен, 25.03.2016 г.

Шуменският окръжен съд, в открито заседание на двадесет и втори март, две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: 1.Свилен Станчев

2.Йордан Димов

при участието на секретаря Ан. А., като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов в. т. д. №104 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №382/16.12.2015 г. постановено по гр. д. №943/2015 г. на Районен съд – Нови пазар (НПРС) е било осъдено „Макеаж” ЕООД, ЕИК-..., гр. Нови пазар, представлявано от управителя ...В.С.Т. да опразни наетото помещение по договор за наем от 21.07.2015 г., представляващо търговски обект с адрес гр. Нови пазар, ул. „Цар ...” №8 „магазин пакетирани стоки”, съставляващо имот с идентификатор №52009.501.880.1.14, в сграда с идентификатор №52009.501.880.1 в ПИ с идентификатор №52009.501.880 и да предаде държането на помещението на ищеца „БИС 08” ЕООД, ЕИК-..., гр. Шумен, представлявано от управителя ...И.Р.С.. „Макеаж” ЕООД са били осъдени да заплатят на „БИС 08” ЕООД сумата от 350 лв., представляваща направените в производството разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответника, който обжалва същото пред Шуменски окръжен съд. Във въззивната жалба се иска да бъде отменено първоинстанционното решение, а производството да бъде прекратено поради липса на легитимация за страните. Намира, че ответника не е доказал твърденията си. Намира, че представените от ответника доказателства са относими и допустими за разлика от представените от ищеца. Твърди, че правата му за ползване на процесното помещение почиват на друг договор. Твърди, че неоснователно е прието, че е заплатен наем за целият период на договора, като от представената фактура може да се установи, че става въпрос само за един месец. Оспорва записаното в договора за наем по отношение на срока на договора, като сочи, че притежава оригинал на договора, в който на неговата първа страница е било записано, че договорът има друг срок. Твърди, че първата страница на представеният от ищеца екземпляр от договора не отговаря на действително договореното между страните. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно не е допуснал оспорване на записаното в договора по реда на чл.193, ал.1 от ГПК. Моли въззивният съд да допусне производство за оспорване на съдържанието на договора на неговата първа страница. Моли да бъде отменено решението и да бъде постановено друго по силата на което да бъде отхвърлена исковата претенция като недоказана по основание и предмет и да бъде осъден ищеца да заплати направените по делото разноски.

От страна на въззиваемото дружество е бил депозиран отговор на въззивната жалба. В него се сочи, че жалбата е неоснователна. Сочи, че твърдението, че жалбата е недопустимо не е обосновано. Намира за неоснователни възраженията по същество на спора. Намира, че е неоснователно твърдението, че договорът е сключен с период на действие от 21.07.2015 г. до 21.07.2016 г. Сочи, че крайният срок на договора е 21.09.2015 г. твърди, че може да се установи от екземпляра на договора за наем представен от ответника пред първата инстанция, че крайният му срок е 21.07.2015 г., което представя като техническа грешка, като тази дата е вписана и в двата екземпляра на договора като начална за действието му. Намира, че самият ответник е направил изявление за разваляне на договора с писмо от 21.09.2015 г., като причина, за което е посочил – наличието на вещни права на трети лица. Твърди, че договорът за наем следва да се приеме, че е бил сключен за два месеца предвид данните по делото, че дължимата сума от 120 лв. като наем за два месеца е била заплатена напълно. Сочи, че към предмета на делото са неотносими данните и доказателствата ангажирани от ответника пред НПРС касаещи съседно помещение. Оспорва твърдението, че при сключване на договора за наем не било предадено на ответника помещението обект на наема. Намира, че това обстоятелство не е било спорно извън съда и помещението е било предадено, като указание за това са и заплатените наеми., сочи и за писмо от управителя на ответника, в което се твърди, че следва да знае на кого да предаде обекта. Намира за неоснователно твърдението, че е извършено нарушение, когато не е уважено искане на ответника да бъде отложено делото за друга дата. Сочи, че не са били представени доказателства за тома, че управителя на ответника е бил възпрепятстван да присъства поради медицински причини. Моли да бъде прието, че подадената от ответника жалба е неоснователна да бъде оставена същата без уважение, като желае да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Моли да му бъдат присъдени сторените в призводството разноски.

С определението за насрочване на делото съдът е допуснал на основание чл.193 от ГПК оспорване на верността на първата страница от представеният от ищеца екземпляр на сключеният между страните договор за наем. Оспорва се верността на изявлението за крайният срок на договора като се сочи, че записаното в представеният от ищеца екземпляр, че крайният срок на договора е 21.09.2015 г., а се твърди, че всъщност е 21.07.2016 г.

В съдебното заседание за въззивника се явява управителят ...В.С.Т. придружена от адвокат П.Т. ***, когото упълномощава в съдебно заседание процесуалният представител – адв. З.Д. от ШАК. Последният поддържа жалбата така както е подадена. Твърди, че не е доказано предаването на процесният имот. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. За въззиваемият се явява управителят И.С. и адв. З.Д. ***. Последният поддържа подаденият отговор на въззивната жалба. Твърди, че датата упомената като краен срок на представеният в оригинал екземпляр на договора на ответната страна не е както твърди ответника - 21.07.2016 г., а 21.07.2015 г. Намира, че се касае за фактическа грешка при изписването, но дори и да не се касае за фактическа грешка, то тъй като става въпрос за една и съща дата с началната следва да се приеме, че става въпрос за договор с еднодневен срок, по отношение на който също е изтекъл срока и прекратяването на договора е валидно направено чрез изявление на ищеца. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, както и да му бъдат присъдени сторените в производството разноски.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по същество последната е неоснователна.

След като се запозна с материалите в настоящото производство съдът намери за установено следното от фактическа страна: Между страните в производството на 21.07.2015 г. е бил сключен договор за наем, по силата на който ищецът - „БИС 08” ЕООД, ЕИК-..., гр. Шумен в качеството си на наемодател отдал на ответникът - „Макеаж” ЕООД, ЕИК-..., гр. Нови пазар, в качеството му на наемател недвижим имот описан в Договора като Търговски обект (магазин пакетирани стоки), находящ се в гр. Нови пазар (обл. Шумен), ул. „Цар ...” №8, който имот притежава идентификатор №52009.501.880.1.14. Наемната цена била 60 лв. месечно, дължими до 05-то число на текущия месец. По отношение на срока на договора е налице спор между страните, тъй като ищеца твърди, че той е сключен само за два месеца, а ответника твърди, че срокът на договора е за една година. Въпреки, че твърди, че имотът не му е бил предаден във владение, по делото е налице неоспорено изявление от страна на „Макеаж” ЕООД, от което се установява, че същият се владее от него – Писмо от 21.09.2015 г. приложено на л.7 от първоинстанционното дело, подписано от представител на дружеството и носещ неговия печат. В него се съдържа изявлението: „Предвид обстоятелството, че прекратявате договора за наем ... моля да се разберете с третото лице за съответните права. Последното е необходимо да знам на кого да предам обекта и/или заплащам наем или обезщетение за ползване.” Посоченото изявление е ясна индикация, че към датата на поканата да освободи имота и към момента ответника владее имота, предмет на настоящият спор. По отношение на допуснатото от страна на въззивната инстанция оспорване за верността на изявлението за срока на договора, че същият не е сключен до 21.09.2015 г., а до 21.07.2016 г. съдът намира, че представеният от ответника екземпляр от договора не установява твърдяното от него, че същият е сключен за срок до 21.07.2016 г., тъй като последната цифра на годината е 5 (пет) и не може да бъде разгледана по друг начин. Т.е. предоставеният екземпляр на договора от ответника установява срок на договора до 21.07.2015 г. От друга страна налице е двустранно подписана от страните фактура №13/24.08.2015 г., която установява плащане на двумесечен наем и записано основание „наем за магазин пакетирани стоки – Нови пазар, ул. „Цар ...” №8 за периода от 21.07.2015 г. до 20.09.2015 г.” Посоченият документ, доколкото е двустранно подписан и съдържа посочване на основанието е в подкрепа както на обстоятелството, че между страните има договор за наем действал за посоченият период, така и по отношение на обстоятелството, че вещта е предадена. По този начин остава напълно недоказано твърдението на ответника, че договорът е сключен на 21.07.2016 г., което е изцяло в негова доказателствена тежест по смисъла на чл.193, ал.3 от ГПК.

Като цяло възраженията на въззивника са неоснователни. Последният има напълно непоследователно процесуално поведение. От една страна твърди, че договор за наем няма, тъй като не му е предадена вещта. От друга страна твърди, че има договор за наем, но той не е със страната или по отношение на посоченият обект. На последно място твърди, че договор за наем има, но той не е сключен за същият период. В крайна сметка нито едно от тези твърдения направени пред двете инстанции не се установява.

Налице е и писмо от страна на въззивамият и ищец, получено от управителя на въззивника и ответник на 29.08.2015 г., което е подписано от него – л.6 от първоинстанционното дело, което безспорно установява изявление за прекратяване на договора.

С оглед на приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: с оглед на твърденията на ищеца залегнали в исковата молба следва да се приеме, че в настоящото производство е предявен иск с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД за връщане на наетата вещ, както и иск с правно основание чл.236, ал.1 от ЗЗД за заплащане на наемни вноски след като срокът на договора е изтекъл, но наемодателят не се е възпротивил ответникът да ползва имота и след това. С оглед правилното провеждане на иска ищеца следва да установи, че е наемодателят по договор за наем, като не е нужно да се установи, че наемодателят е собственик, доколкото под наем може да бъде отдадена и чужда вещ - Р от 11.09.2008 г. по гр. д. № 290/2008 г. на ОС – Русе. Най-ярко какво е задължението на наемателя за връщане на вещта – иск по чл.233, ал.1 от ЗЗД демонстрира записаното в Р №230/31.03.2010 г. по гр. д. №42/2009 г. на ІV ГО на ВКС – „Задължението на наемателя по чл.233 от ЗЗД да върне наетата вещ след прекратяването на договора за наем е такова само спрямо наемодателя и единствено последният е легитимиран да иска изпълнението на това задължение. Нямат значение обстоятелствата кой е собственикът на имота и какви са отношенията между него и лицето, сключило наемния договор, и дали съобразно с тези отношения наемодателят е имал право да отдаде жилището под наем.” Въззивният съд намира за неоснователни направените от ответника възражения за собствеността върху вещта, както и изложеното от първоинстанционният съд в мотивите му. Освен това не се установиха твърденията, че договорът е сключен за по-дълъг срок – 21.07.2015 г.

С оглед изложеното съдът намира, че постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а депозираната въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изложеното следва да бъде осъден въззивника следва да заплати на въззиваемият сумата от 300 лв., представляваща направените от ищеца разноски за водене на настоящото производство пред въззивната инстанция.

п

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №382/16.12.2015 г. постановено по гр. д. №943/2015 г. на НПРС.

ОСЪЖДА „Макеаж” ЕООД, ЕИК-..., гр. Нови пазар, представлявано от управителя ...В.С.Т. да заплати на Районна потребителна кооперация „БИС 08” ЕООД, ЕИК-..., гр. Шумен, представлявано от управителя ...И.Р.С. сумата от 300 (триста) лева, представляващи разноски за водене на настоящото производстов пред двете инстанции.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.