Р Е Ш Е Н И Е № 245

гр.Шумен,28 октомври 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд,в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври 2014г. г.,в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.Теодора Димитрова

2.Димитър Димитров

като разгледа в.гр.д.493/2014г. на Шуменския окръжен съд,за да се произнесе,взе предвид :

Производството по настоящото въззивно дело е образувано по въззивна жалба на „Седмица”ЕООД,ЕИК ...,сед.и адрес:гр.В.П.,област Ш.,ул.”...” № ...,съд.адрес:гр.Ш.,ул.”...”№ ....,

против Решение № 609 от 23.VІІ.2014 г.,по гр.д. № 1075/2014 г. на Шуменския районен съд,с което ответникът и жалбоподател в настоящото производство е осъден да заплати на ищеца и въззиваема страна М.К.С.,ЕГН **********,***,сумата 2692,63 лева/две хиляди шестотин деветдесет и два лева и 63 стотинки/,възнаграждение в нетен размер,по Договор за възлагане на управление от 12.ІХ.2012г.,за периода от 1.ІХ.2012г.-до края на м.февруари 2013г.,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба-19.02.2014г. до окончателното й изплащане,като със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищцата и направените от нея деловодни разноски в размер на 697,71лв.

Оплакванията във въззивната жалба са за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение,по съображения,подробно изложени в жалбата. Моли да бъде отменено решението на районния съд и вместо него да бъде постановено друго,с което искът на М.С.,предявен на основание чл.79от ЗЗД във вр. с чл.147 и чл.141ал.7 от ТЗ да бъде отхвърлен изцяло,както и да се отхвърлят претенциите й за разноските и лихвите.

Не са направени нови доказателствени искания от жалбоподателя.

Постъпил е писмен отговор от другата страна по реда и в срока на чл.263ал.1 от ГПК,с който оспорва основателността на въззивната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Настоящият възивен състав,след преценка на оплакванията по жалбата,становището на другата страна,събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка,както и на заключението по приетата в първата съдебна инстанция ССЕ,прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице-ответник в първоинстанционното производство,в срока по чл.259ал.І от ГПК, отговаря на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК,поради което се явява редовна и допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна и недоказана,поради следното:

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по искова молба на М.К.С.,ЕГН **********,п.адрес:***, с предявен иск против „Седмица”ЕООД,ЕИК ...,седалище и адрес на управление:гр.В.П.,обл.Ш.,ул.”...” № ..,с основание на иска по чл.79 от ЗЗД вр. с чл.147 от ТЗ и чл.141 ал.7 от с.з. и цена на иска 2692,63 лева,представляваща неизплатено трудово възнаграждение по договор за управление за периода 12.ІХ.2012г.-1.ІІІ.2013г.

Фактическата обстановка по делото е напълно изяснена от районния съд.Отделено е спорното и безспорното,като са събрани и анализирани внимателно и задълбочено всички представени от страните относими,допустими и необходими доказателства във връзка със спора.При формирането на фактическите си изводи районният съд е ползвал и заключение по съдебно-счетоводна експертиза.Фактическите му изводи са правилни,логически обосновани и съответни на доказателствения материал по делото.

Ответникът не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства,като изрично признава,че претендираното трудово възнаграждение ,договорено между страните,не е изплатено на ищцата. Като основание за неизпълнение на това свое договорено задължение ответникът сочи,че в ответното дружество нямало средства и причината е, че ищцата не положила усилия да събере необходимите приходи в касата на дружеството.Поради това не й дължал претендираното трудово възнаграждение.

Същите възражения на ответника са залегнали и във въззивната му жалба против първоинстанционното решение.Твърди се в жалбата,че ищцата нямала право на договореното трудово възнаграждение,тъй като изпълнявала недобросъвестно задълженията си по процесния договор за управление.Тази недобросъвестност се изразявала в ”неполагане на усилие да изпълнява задълженията си по подписания договор за управление”.За периода на нейното управление бил отпечатан само един брой на в.”Седмица”,вместо 24 броя и това лишило ответното дружество от постъпващи приходи от рекламна дейност.

Районният съд,след изчерпателно изясняване и установяване на

действителната фактическа обстановка по делото,е дал отговор на възраженията на ответника против предявения иск,като е изложил съответните правни съображения и изводи.

Търговският характер на ответното дружество безспорно предполага,че дейността му е насочена към реализиране на приходи от стопанска дейност,а управителят е този,който я организира и ръководи.Ответникът обаче е еднолично търговско дружество с ограничена отговорност ,чиито едноличен собственик на капитала се явява Община В.П..Средства в дружеството могат да постъпят само ако е налице първоначален капитал,който да се използва за стартиране и развиване на търговската дейност.Преди да се пристъпи към издателска дейност,какъвто е основният предмет на дейност на ответното дружество,е следвало да се осигурят средства за издаване на печатните издания и това не е задължение на ищцата,а на едноличния собственик на капитала на дружеството.Самият ответник не отрича в писмения си отговор по чл.131 от ГПК,че ответното дружество не получава издръжка или субсидии от община В.П.. При липса на каквито и да са първоначални средства ,е била налице обективна невъзможност за осъществяване на предвидената издателска дейност.Твърдението на ответника,че дружеството можело да се издържа изцяло от рекламна дейност,е само предположение и не се доказва със съответни доказателства,свързани с конкретни бизнес- планове,изчисления,предвиждания,програми и пр.В чл.4,т.2 от процесния договор се предвижда управителят да осъществява управлението на стопанската дейност,като организира изпълнението на съгласувана бизнес-програма.Такава бизнес-програма ответникът не е представил по делото,както и няма доказателства,че ищцата не е изпълнявала подобна програма или се е отклонила от нея.При това положение се налага изводът, че е била налице обективна невъзможност за ищцата да управлява предвидената издателска дейност.При установените обстоятелства и при положение,че дружеството не се е регистрирало като рекламна агенция,а има за основен предмет на търговската си дейност издаването на вестник,не може да се приеме,че ищцата не е проявила грижа на добър стопанин,като не е взела мерки в касата на дружеството да постъпят приходи от такава дейност.

Наред с горното ,настоящият съдебен състав намира за необходимо да добави,че в р.V,чл.13 на процесния договор на управление е предвидена възможност за предсрочното му прекратяване ,при виновно неизпълнение от управителя на възложените му функции и задължения. Ответникът не се е възползвал от тази възможност,въпреки констатации от негова страна,че ищцата не се е справяла с възложената й работа.

С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе,въззивният съд намира,че ответникът дължи на ищцата договореното възнаграждение,в исковия размер,за целия период,през който тя е изпълнявала функциите на управител на ответното дружество по силата на процесния сключен договор за възлагане на управление.Като е достигнал до същия правен извод и е уважил изцяло исковата претенция,ведно с присъждане на лихвите и направените от ищцата деловодни разноски,районният съд е постановил правилно решение-обосновано и законосъобразно.Няма основания за отмяна на същото решение,поради което въззивната жалба срещу него е неоснователна и недоказана.Ето защо обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното,Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 609 от 23.VІІ.2014г. по гр.д. № 1075 за 2014г. на Районен съд-Шумен.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове :1. 2.