Р Е Ш Е Н И Е№5

гр. Шумен, 06.01.2012 г.

Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Азадухи Карагьозян

Христина Колева

при секретар Д.А., като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов в. т. д. № 573 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред- вид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 13 от 11.02.2011 г., постановено по г. д. № 3291 по описа на Шуменския районен съд за 2010 г., първоинстанционният правораздавателен орган е отхвърлил предявеният, от „Топлофикация – Шумен” ЕАД, ЕИК 127029454 със седалище и адрес на управление град Шумен, ул. „Съединение”, № 62А, представлявано от изп. директор Х. В. Х. срещу Е.А.П., ЕГН **********,***, установителен иск, за сумата от 2 023.41 лв., от които главница 1412.71 лв. представляваща дължимата цена за консумирана, от ответника, топлоенергия за периода от м. декември 2005 г. до м. март 2008 г., включително, както и сумата от 610.70 лв., представляваща мораторни лихви върху главницата от датата на тяхната изискуемост за периода от 02.01.2006 г. до 02.07.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.07.2010 г. до окончателното й изплащане.

Недоволен от така постановения съдебен акт остава ищецът, в първоин- станционното производство, който го обжалва в частта с която е отхвърлена претенцията за 666.78 лева, от които главница в размер на 519.18 лв. за периода м. юли 2007 г. до м. март 2008 г., включително и за лихвата върху нея в размер на 157.60 лв. Топлофикационното дружество счита, че решението в тази част е неправилно и необосновано. Моли въззивният съд да постанови решение с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да постанови ново, с което да уважи предявения от дружеството иск относно сумата от 519.18 лв. лв., ведно с дължимата върху нея мораторна лихва в размер на 157.60 лв., както и да се присъдят направените деловодни разноски в двете инстанции. В съдебно заседание жалбата на търговското дружество се поддържа от процесуалния му представител ад. С. К..

Въззиваемата страна –, Е.А.П. в отговора си по чл. 263, ал.1 от ГПК и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител ад. С.И. от ШАК, изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на всички изисквания на чл. 260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение.

Предмет на настоящото въззивно производство е решението на ШРС в частта му, с която е отхвърлил предявения от ищеца установителен иск за сумата в размер на 666.78 лева, от които главница 519.18 лв. представляваща дължимата цена за консумирана, от ответника, топлоенергия за периода м. юли 2007 г. до м. март 2008 г., включително и за мораторната лихва върху нея в размер на 157.60 лв.. В останалата му част решението на ШРС не е обжалвано и е влязло в сила.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от „Топлофикация – Шумен” ЕАД гр. Шумен, с която претендира да се приз- нае за установено по отношение на Е.А.П., че дължи на дружеството сумата от 2 023.41 лв., от които 1412.71 лв., представляваща стойност- та на консумираната топлоенергия в жилището й, намиращо се в гр. Шумен, бул. “”, №, вх., ап. за периода м. ноември 2005 г. до м. март 2008 г., включително и мораторна лихва върху главницата за периода от 02.01.2006 г. до 02.07. 2010 г. в размер на 610.70 лв., както и законната лихва върху главницата считано от 02.07.2010 г. до окончателното й заплащане. Искът е предявен след като ответника е направил възражение по чл.414, ал.1 от ГПК, във връзка с издадената на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. т. д. № 2719/2010 г. по описа на ШРС.

В депозирания от Е.А.П. отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК са направени възражения, че топлинния счетоводител, който е изготвил справката за консумираната топлоенергия няма договорни отношения с етажната собственост и че по отношение на претендираната сума главница и лихви е изтекъл давностния срок по чл.111, б. “в” от ЗЗД.

Между страните не се спори, а и от представеното пред въззивната инстанция Удостоверение за декларирани данни изх. № УД 003220/14.11.2011 г. на Община Шумен, съдът приема за безспорно установено, че ответника е собственик на апартамент № , намиращ се в сграда етажна собственост в гр. Шумен с адрес бул. „”, № и че сградата е била присъединена към топлопреносната мрежа. Второто обстоятелство се потвърждава и от Протокол, с дата 20.09.2000 г., за проведено общо събрание на етажните собственици от бул. „Мадара”, № 27. С протокола собствениците в етажната собственост са определили за топлоснабдителен агент (топлинен счетоводител) „Холидей & Райзен” ЕООД и са упълномощили лица, които да сключат договора с дружеството. На 04.10.2000 г. е сключен договор за отчитане на ползваната топлоенергия и разпределението на същата между жилищата в сградата. Договорът е за срок на действие от 10 г., считано от датата на подписването му – чл.3.2. От справката по месеци за дължими суми за топлинна енергия за отопление и топла вода (л.13), изготвена от „Холидей & Райзен” ЕООД се установява, че в периода от м. юли 2007 г. до м. март 2008 г. включително, задължението на ответника е в размер на 477.95 лв.

По делото не са представени индивидуални договори за покупко- продажба на топлинна енергия, сключени между търговското дружество и ответника.

С оглед на така изложената фактическа обстановка съдът, в настоящия си състав, счита, че предявения от „Топлофикация – Шумен” ЕАД гр. Шумен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК относно сумата от 519.18 лв. представляваща дължимата цена за консумирана, от ответника, топлоенергия за периода м. юли 2007 г. до м. март 2008 г., включително и за лихвата върху нея в размер на 157.60 лв. е частично основателен, поради следните съображения:

За процесния период - м. юли 2007 г. до м. март 2008 г. е налице валидно сключен договор между етажните собственици и топлоснабдителния агент -„Холидей & Райзен” ЕООД, по силата на който дружеството е осъществявало разпределение на ползваната топлинна енергия за отопление и топла вода между отделните потребители в сградата на бул. “”, № . Решението е взето от Общото събрание при наличие на изискуемия за това кворум, съгл. действащия към този момент чл.43, ал.1 от ЗС. С оглед на това направеното от ответника възражение за липсата на договорни отношения между топлинния счетоводител и етажната собственост е неоснователно. Ответникът не е оспорил дължимите от него суми за процесния период, посочените в справката на „Холидей & Райзен” ЕООД в общ размер на 477.95 лв. Не са представени доказателства за заплащането на дължимите суми. Обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху отделните месечни задължения по отделно от първо число на месеца следващ месеца през който задължението е било дължимо до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 02.07.2010 г., предвид съдържащите се данни в заключението на съдебно-счетоводната експертиза и другите писмени доказателства, съгл. чл.162 от ГПК е в общ размер на 147.24 лв.

С оглед на това предявения установителен иск по отношение на сумата от 477.95 лв., представляваща стойността на консумираната топлоенергия в жилището на Е.А.П.,*** 2007 г. до м. март 2008 г., включително и на моратор- ната лихва върху нея за периода от 30.08.2007 г. до 02.07.2010 г. в размер на 147.24 лв. е основателен и доказан и следва да бъде уважен, а за разликите по отношение на главницата до 519.18 лв. и съответно на мораторната лихва до 157.60 лв. следва да бъде отхвърлен.

Стигайки до тези фактически и правни изводи настоящата инстанция намира, че Решение № 13 от 11.02.2011 г., постановено по г. д. № 3291/2010 г. по описа на Шуменския районен съд в обжалваната му част следва да бъде частично отменено по отношение на претенцията за главницата в размер на 477.95 лв. и мораторната лихва върху нея в размер на 147.24 лв., като вместо това бъде постановено друго, с което същите се уважат. В останалата му обжалвана част следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото, съгл. чл.78, ал.1, ал.3 и ал. 6 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника деловодни разноски в двете инстанции в размер на 125.22 лв., по компенсация

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Отменя Решение № 13 от 11.02.2011 г., постановено по г. д. № 3291/2010 г. по описа на Шуменския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Топлофикация – Шумен” ЕАД, ЕИК 127029454 със седалище и адрес на управление град Шумен, ул. „Съединение”, № 62А, представлявано от изп. директор Х.-. В.В Х. срещу Е.А.П., ЕГН **********,***, установителен иск по чл. 422 от ГПК, за сумата от 625.19 (шестстотин двадесет и пет лева и деветнадесет стотинки) лв., от които главница - 477.95 (четиристотин седемдесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки) лева, представляваща дължимата цена за консумирана топлоенер- гия от ответника за периода от м. юли 2007 г. до м. март 2008 г., включително и мораторна лихва върху главницата – 147.24 (сто седемдесет и четири лева и седемнадесет стотинки) лв. за периода от 30.08.2007 г. до 02.07.2010 г., като вместо това постановява:

Признава за установено по отношение на „Топлофикация – Шумен” ЕАД, ЕИК 127029454 със седалище и адрес на управление град Шумен, ул. „Съединение”, № 62А, представлявано от изп. директор Х. В. Х., че Евге- ния А.П., ЕГН **********,*** му дължи сумата от 625.19 (шестстотин двадесет и пет лева и деветнадесет стотинки) лв., от които главница 477.95 (четиристотин седемдесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки) лева, представляваща дължимата цена за консумирана топлоенергия от ответника за периода от м. юли 2007 г. до м. март 2008 г., включително и мораторна лихва върху главницата 147.24 (сто седемдесет и четири лева и седемнадесет стотинки) лв. за периода от 30.08.2007 г. до 02.07.2010 г.

Потвърждава Решение №.13 от 11.02.2011 г., постановено по г. д. № 3291/2010 г. по описа на Шуменския районен съд, в останалата му обжалвана част.

Осъжда Топлофикация – Шумен” ЕАД, ЕИК 127029454 със седалище и адрес на управление град Шумен, ул. „Съединение”, № 62А да заплати на Е.А.П., ЕГН **********,*** направените по делото разноски в двете инстанции, съразмерно с отхвърлената част от претенциите на дружеството, в общ размер на 125.22 (сто двадесет и пет лева и двадесет и две стотинки) лева.

В останалата му част относно разликата от 666.78 лева до претендирания размер от 2 023.41 лева решението е влязло в сила като необжалвано

Решението, предвид чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България.

Председател: Членове: 1.

2.